Домати като никои други у нас показа ИЗК „Марица“ на опитното поле

Заедно с Центъра за растителна биология и биотехнология институтът е създал 4 нови кандидат сорта домати

В Деня на отворените врати на 30 юли Институтът по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ в Пловдив показа пищно разнообразие от домати – български, но също така и от Италия, Испания, Грузия, Гърция и други страни. Общо 26 сорта разгледаха гостите на доматения фестивал – първо, изложени на подноси, а после и като живи растения на опитното поле на института.

Посетителите видяха оранжеви, жълти, кафяви, розови и червени домати. Имаше много едри плодове, но и също и богато разнообразие на черита. Виждаха се кръгли, сърцевидни и крушовидни домати, както и други, които имаха формата на пипер.

„Изложбата е част от проекта Harnesstom, чиято основна цел е да демонстрира, че увеличеното използване на генетичните ресурси е от ключово значение за безопасността и сигурността на храните. Проектът може да инициира иновации и да бъде от полза за всички заинтересовани страни“, каза директорът на ИЗК проф. Даниела Ганева.

В Harnesstom има 22-ма международни участници. От тях 12 са научни организации, сред които и ИЗК, а 10 са фирми, съобщи отговорникът по проекта в института доц. Иванка Тринговска. Тя обясни, че от 3000 образци на домати, представени по проекта, институтът е подбрал 241 сорта, които при втората селекция останали 26.

Семена от сортовете, включени в Harnesstom, са раздадени на граждани и на фермери, за да може и те да представят в края на сезона наблюденията си.

Гостите на празника бяха организирани да дегустират и да оценят по вкус, форма, едрина, плътност, сладост и други показатели всички представени домати, за да може в следващите дни, когато институтът обобщи анкетните листове, да обяви кой е най-добрият домат. Подобни открити дни с дегустации и оценки ще се проведат и в Испания и Италия.

Четири кандидат сорта на ИЗК „Марица“ също участваха на отделен щанд в изложбата. Неутвърдените още от ИАСАС домати са „Дара“ – червен и много едър; „Сълзица“ – тип чери с червени яйцевидни плодове; „Розово сияние“ – много едър розов домат; „Мини мис“ – тип чери, интензивно розови.

Те са част от друг проект – PlantaSyst, по който ИЗК работи съвместно с новия Център за растителна биология и биотехнология в Пловдив.

„Селекцията на доматите се извършва от института, а центърът допринася с геномния, фенотипния и метаболитния анализ. Ние вече задълбочено знаем какъв е генотипът на голяма част от колекцията домати и пипери на ИЗК, какъв е здравословният им ефект, тоест метаболитния състав, какво съдържат. Можем да създаваме F1 хибриди. С тези знания разработихме и четирите кандидат-сорта. Доста атрактивни са двата едри сорта домати. Тип чери пък са по-устойчиви на агроклиматичните условия, докато другите са малко по-чувствителни. Всички те са с произход от местни популации и са добре адаптирани към българските условия“, обясни проф. Ганева.

Ако двугодишното изпитване в ИАСАС премине успешно, през 2024 г. институтът може да пусне на пазара семена от четирите сорта.

Добивите от новите домати са сравнително високи – 5,5-6 тона, а при оранжерийни условия могат да стигнат и до 7. Те са адаптирани много добре за отглеждане и в полиетиленови оранжерии.

Доц. Тринговска изнесе презентация „Доматите … Познаваме ли ги?“, на която разказа накратко за произхода им от далечните Анди и пренасянето им в Европа от Ернан Кортес през 16 век. В България са пристигнали между 18-ти и 19 век, след като било отхвърлено първоначалното мнение в някои европейски държави, че плодовете са отровни. Първият хибрид F1 домати в Европа е създаден от селекционера на пловдивския институт Христо Даскалов още през 1931 г.

Оттогава досега рекордите при доматите се самонадминават. До момента най-едрият плод, регистриран по Гинес, е с тегло 3,9 кг., а най-обширната площ, която е измерена при едно растение е 56,73 кв. метра.

Накрая доц. Тринговска посъветва потребителите да не съхраняват доматите в хладилник, тъй като там те губят както вкус, така и витамин С. По-добре е да се държат на тъмно и хладно място, докато им дойде редът да се нарежат на салата.